Глава 
13


1
Лета сто четыредесять девятаго, позна Иуда, яко Антиох Евпатор грядет со множеством на Иудею,


2
и с ним Лисиа наместник ему и над делами старейший, кийждо имуща (с собою) силу Еллинску пешцев сто десять тысящ и конник пять тысящ и триста, и слонов двадесять два и колесниц с косами триста.


3
Примесися же к ним и Менелай, и с великою лестию моляше Антиоха, не ради отечеству спасения но надеяся в началство поставлен быти.


4
Царь же царей воздвиже ярость Антиохову на нечестиваго, и Лисии показавшу сего быти виновна всех злых, повеле, якоже обычай есть, на месте убити, приведшым его в Вирсавию.

показать остальные стихи главы...