Глава 
7

показать остальные стихи главы...

5
И рече царь: кто есть сей, иже дерзну сотворити вещь сию?


6
И рече Есфирь: человек враг, Аман лукавый сей. Аман же смятеся от царя и царицы.


7
Царь же воста со гневом от пира (и иде) в вертоград: Аман же моляше царицу, видяше бо себе в бедах суща.


8
Возвратися же царь из вертограда, и Аман припаде к ложу, на немже бе Есфирь, моля царицу. И рече царь: егда и жену насилует в дому моем? Аман же слышав изменися лицем.


9
Рече же Вугафан един от скопцев, сей же ведяше о том древе, видев е в дому Аманове, егда призываше его на обед царский, и о сем испытав единаго от отрок, уразумев замышляемое, и рече ко царю: се, и древо уготова Аман Мардохею глаголавшему благая о цари, и стоит в дому Аманове возвышено на лакот пятьдесят. И рече царь: да повесится (Аман) на нем.


10
И повешен бысть Аман на древе, еже уготова Мардохею. И тогда царь утолися от ярости.